Паметник на Захари Зограф

Автор: Roald Busser Оценка: 5 от 5 Дата: 19.06.2024 г. Източник: Google

Автор: Petar Boychev Оценка: 5 от 5 Дата: 11.05.2024 г. Източник: Google

Автор: Nikolay Kazakov Оценка: 5 от 5 Дата: 06.04.2024 г. Хубаво Източник: Google

Автор: Сергей Сербезов Оценка: 5 от 5 Дата: 02.11.2023 г. Паметник на Захари Христович Димитров, известен като Захари Зограф. Източник: Google

Автор: Ивайло Венциславов Оценка: 5 от 5 Дата: 05.10.2022 г. Захарий Зограф е един от най-известните български иконописци, емблематична фигура за периода на Българското възраждане – иконописец, общественик, творец, сочен за основоположник на светската живопис у нас. Захарий Зограф е представител на Самоковската художествена школа, основател на която е неговият баща Христо Димитров. Христо Зографа учи иконопис в Хилендарския манастир и предава занаята си на по-големия си син Димитър. През 1819 г. Христо Димитров умира и младият Захарий се учи от своя брат Димитър Христов . Захарий Христов е и един от първите, дръзнали да се изобразяват в църковната живопис. Негови стенописни автопортрети има в Бачковския, Преображенския и Троянския манастир, а наскоро бе открит и един в Леденик. Творчеството на самоковския зограф е определяно от изследователите на българското изкуство като преход от църковна към светската живопис. Сведения за първите прояви на младия Захарий намираме в бележника на брат му, където е записано, че на 15 октомври 1831 г. са започнали да работят заедно. От 1827 г. той е ученик на Неофит Рилски, впоследствие – и негов близък приятел. Младият иконописец приема своя учител като духовен наставник. Двамата водят активна кореспонденция, която е ценен биографичен източник. През 1838 г. Зограф прави първия маслен и едновременно с това светски портрет в българската живопис. Върху платно изобразява своя учител Неофит Рилски, като го представя седнал зад маса, отрупана с книги и листове хартия, мастилница с перо и глобус. По това време Захарий Зограф започва да взема уроци и от пътуващи за Цариград френски художници. В продължение на месеци в Пловдив рисува анатомични рисунки, гравюри на антични скулптури, барокови или рококо орнаменти. Едни от първите творби на Захарий Зограф са иконите в пловдивската църква „Св. Св. Константин и Елена“ и в копривщенската „Св. Богородица“. От този период датират и автопортретът му с четка, портретът на снаха му Християния и един акварелен портрет на момиче. Захарий Зограф бързо се утвърждава като добър иконописец и получава много предложения за работа. Той прави стенописите на Бачковския (1840–1841г.), Рилския (1844г.), Троянския (1848г.) и Преображенския (1849г.) манастир. Автор е и на олтарните икони в параклиса на Зографския манастир (1852г.), които са последните подписани от него творби. През 1851 г. в Самоков пристига писмо от най-големия светогорски манастир – Великата Лавра на св.Атанасий. Монасите канят художниците Димитър Христов, Иван Образописов и Димитър Молеров да изпишат външния и вътрешния притвор на главния манастирски храм. За Света гора Атон вместо тях заминава Захарий. Той остава в Атон 17 месеца и за една година изписва външния притвор на храма. Негови икони могат да се видят и в Карея на Света гора, както и в редица църкви и манастири: в Плаковския и Долнобешовишкия манастир, в църкви в Асеновград, Перник, Габрово, Враца, Щип, Велес и др. През пролетта на 1853 г. в Самоков пламва епидемия от тиф, Захарий се заразява от жената на брат си Християния и умира на 14 юни 1853 година. Източник: Google