Обществено мероприятие
Св. прор. Захария и праведна Елисавета
Св. прор. Захария и праведна Елисавета
Зареждане на публични данни…
Публичен каталог
Публично видими мероприятия и форма за предложение с операторски преглед.
Предложенията се публикуват само след операторски преглед.
Показани 20 от 724 публични записа.
Обществено мероприятие
Св. прор. Захария и праведна Елисавета
Обществено мероприятие
14 Неделя след Петдесетница. Св. мчк Ромил. Св. мчк Евдоксий. Преп. Архип. Чудо на св. архангел Михаил (Ден на Съединението на България)
Обществено мероприятие
Местен събор/фестивал в обл. Хасково.
Обществено мероприятие
ПРОИЗХОД. Берлинският договор от 1878 г. разделя освободената българска територия на две: Княжество България на север и автономната област Източна Румелия на юг, под върховенството на султана. Съединението на двете е основната политическа задача на българската държава през първите седем години след Освобождението. КОЙ ГО ОРГАНИЗИРА. Делото е организирано и осъществено от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК), създаден през 1880 г. От февруари 1885 г. начело на комитета застава Захари Стоянов. Той формулира и стратегията: Съединението да се извърши под скиптъра на княз Александър Батенберг, за да получи легитимност и шанс за международно признание. БТЦРК води агитация чрез вестник „Борба“ и публични прояви; най-масовата от тях е честването на годишнината от смъртта на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа на 17 юли 1885 г., на което идват хора от цяла Източна Румелия и от Княжеството. Привлечена е опозиционната Либерална партия и са установени връзки с висши офицери. На 29 август Сава Муткуров и членът на БТЦРК Димитър Ризов се срещат в Шумен с княз Александър I, който дава уверения за подкрепата си. ХОД НА СЪБИТИЯТА. Първоначалното намерение на комитета е Съединението да бъде обявено на 15 септември. На 2 септември обаче в Панагюрище избухва бунт, овладян още същия ден от полицията. Пред опасността организаторите да бъдат арестувани, комитетът решава да ускори начинанието. Народни бунтове избухват в Панагюрище, Чирпан, Пазарджик, Голямо Конаре и други южнобългарски селища. На 6 септември 1885 г. (18 септември нов стил) в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и на майор Данаил Николаев; извършен е военен преврат, генерал-губернаторът е свален и е обявено Съединението. СЛЕД ТОВА. На 8 септември в Търново княз Александър I издава манифест, с който узаконява Съединението, и на следващия ден е посрещнат в Пловдив. Русия обявява недоволството си, че акцията не е съгласувана с нея, и изтегля офицерите си от българската армия. Подкрепяна от
Обществено мероприятие
Св. мчк Созонт (Предпразненство на Рождество Богородично)
Обществено мероприятие
Именен ден на: Мария, Мара, Мариан, Мариана, Мариела, Мариета, Марийка, Мариян, Марияна, Маша, Мима, Мими, Панайот, Панко.
Обществено мероприятие
Международен ден. Дата в обхвата: 08.09.2026 (вторник). Установен от: ЮНЕСКО. Основание: Резолюция/акт на съответната международна организация.
Обществено мероприятие
Един от дванадесетте велики празника; Богородичен. Чества се рождението на Дева Мария.
Обществено мероприятие
Местен събор/фестивал в обл. Стара Загора.
Обществено мероприятие
Св. праведни богоотци Йоаким и Анна. Св. Йоаким I, патр. Търновски. Св. мчк Севириан
Обществено мероприятие
Св. мчци Минодора, Митродора и Нимфодора
Обществено мероприятие
Преп. Теодора Александрийска. Преп. Силуан Атонски
Обществено мероприятие
Първомай е известен освен с ежегодния Национален фолклорен фестивал „Среща в Тракия“, така и с първомайската лютеница — продукт с богата традиция в зеленчукопроизводството и консервната промишленост на региона от началото на ХХ век. Първото издание на Празника на лютеницата се провежда на 4 октомври 2025 г. по инициатива на общинското ръководство, с цел да утвърди Първомай като „столица на лютеницата“, да популяризира местния продукт и да подпомогне маркетинга на местните производители. Програмата включва изложение на производители на лютеница, пресни плодове и зеленчуци, мед, млечни и месни продукти; детски кулинарни ателиета; готвене на лютеница в голям казан по традиционна първомайска рецепта, което всеки посетител може да опита, намазано върху филия хляб; концертна и фолклорна програма.
Обществено мероприятие
Местен събор/фестивал в обл. Плевен.
Обществено мероприятие
Св. свщмчк Автоном (Отдание на Рождество Богородично)
Обществено мероприятие
Местен събор/фестивал в обл. Сливен.
Обществено мероприятие
Неделя преди Въздвижение. Св. свщмчк Корнилий стотник (Предпразненство на Въздвижение на Честния Кръст)
Обществено мероприятие
Именен ден на: Корнелия.
Обществено мероприятие
ЦЪРКОВНОТО СЪДЪРЖАНИЕ. На 14 септември Православната църква чества Въздвижението на Светия и Животворящ Кръст Господен — един от най-тържествените християнски празници и един от дванадесетте велики. Празникът носи името си от самото „въздвижение“ — издигането на намерения кръст пред народа. След страданията и разпятието на Христос кръстът се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха; той олицетворява жертвената любов, победата над злото и принадлежността към християнството. Църквата извършва поклонение на светия Кръст четири пъти през годината: на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. На Кръстовден се спазва строг пост. НАРОДНОТО ОБЯСНЕНИЕ НА ИМЕТО. Народът е нарекъл деня Кръстовден не само заради „честния кръст“, но и защото вярва, че тогава денят „се кръстосва“ с вечерта — настъпва есенното равноденствие. Смята се, че от този ден слънцето се връща назад към зимата, денят и нощта се кръстосват, студът наближава. СТОПАНСКО ЗНАЧЕНИЕ. В народните вярвания Кръстовден се свързва с началото на есенния сезон и с времето за сеитба на зимните култури. От този ден започва гроздоберът — смята се, че преди Кръстовден гроздето не е добре узряло. На този ден се плетат и кошниците за гроздобер. ОБРЕДИ И ТРАПЕЗА. Най-възрастната жена в домакинството опича кръсташка (кръстова пита) — обреден хляб, украсен с орнамент, изобразяващ кръст. Разчупва го над трапезата с наричане за здраве. За празника се раздават и пресни пити, наричани „житна жертва“, с цел умилостивяване на стихиите и постигане на берекет. На трапезата има само постни храни: грозде, печена тиква, обреден хляб. Някъде Кръстовден се чества и като празник на народните лечителки и баячки.
Обществено мероприятие
Въздвижение на Св. Кръст Господен (Кръстовден) (Строг пост)