Обществено мероприятие
Св. апли от 70-те: Стахий, Амплий и др.
Св. апли от 70-те: Стахий, Амплий и др. Св. мчк Епимах
Зареждане на публични данни…
Публичен каталог
Публично видими мероприятия и форма за предложение с операторски преглед.
Предложенията се публикуват само след операторски преглед.
Показани 20 от 724 публични записа.
Обществено мероприятие
Св. апли от 70-те: Стахий, Амплий и др. Св. мчк Епимах
Обществено мероприятие
5 Неделя след Неделя подир Въздвижение. Св. безсребреници и чудотворци Козма и Дамян. Св. прпмчци Яков Костурски, дякон Яков и монах Дионисий
Обществено мероприятие
Религиозен празник на неправославно вероизповедание, признат по чл. 173, ал. 3 от Кодекса на труда. Дата в обхвата: 01.11.2026 (неделя). Установен от: Министерски съвет на Република България. Основание: Решение на МС по чл. 173, ал. 3 КТ за 2026 г..
Обществено мероприятие
ПРОИЗХОД. Празникът възниква след Първата световна война и Ньойския договор, в момент на тежка обществена криза — за българското общество възрожденският идеал е рухнал и е налице реална заплаха от разпад на националната ценностна система. Отговорът, който обществото избира, е връщане към наследството на просветителите. КОЙ ГО УСТАНОВЯВА. За първи път празник, посветен на книжовниците и просветителите, е организиран през 1909 г. в Пловдив. През 1922 г. Стоян Омарчевски — министър на народното просвещение в правителството на Александър Стамболийски — внася в Министерския съвет предложение 1 ноември да бъде определен за Ден на българските народни будители. Предложението дава ход на по-ранна инициатива на група интелектуалци, сред които Станимир Станимиров, Александър Радославов, Димитър Лазов, проф. Беньо Цонев, Иван Вазов, проф. Любомир Милетич, д-р Михаил Арнаудов, д-р Филип Манолов, Христо Цанков-Дерижан, проф. Иван Георгов, Стилиян Чилингиров, Адриана Будевска и Елена Снежина. С Окръжно № 17743 от 22.07.1922 г. на Министерството на народното просвещение 1 ноември се определя като Ден на народните будители. На 13 декември 1922 г. XIX Народно събрание приема закона. ЗАЩО ИМЕННО 1 НОЕМВРИ. Датата е църковният празник на св. Йоан Рилски. Омарчевски формулира замисъла така: денят на св. Йоан Рилски да се превърне в ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото. ПРЕКЪСВАНЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ. 1 ноември е честван официално за първи път през 1923 г., обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи с указ на цар Борис III. През 1945 г. празникът е забранен. Това е един от първите актове на замяна и омаловажаване от новата власт на празници, свързани в народното съзнание с предишните управления, с религиозен характер или с национално значение. Като основен заместител идва Денят на Кирил и Методий, преобразуван в Ден на българската и славянската писменост и култур
Обществено мероприятие
Св. мчци Акиндин, Пигасий, Афтоний, Елпидифор и Анемподист
Обществено мероприятие
Преп. Пимен Зографски (Софийски). Св. свщмчци Акепсим, Йосиф и Айтал
Обществено мероприятие
Професионален празник. Дата в обхвата: 03.11.2026. Основание: На 3 ноември 1907 г. с указ на княз Фердинанд е обнародван Закон за инспектората по труда.
Обществено мероприятие
Преп. Йоаникий Велики. Св. свщмчци Никандър, еп. Мирски и Ермей презвитер
Обществено мероприятие
За първи път празникът се отбелязва през 1993 г.
Обществено мероприятие
По повод влизането в експлоатация на Металургичния завод в Перник (1953) и на Кремиковци (1963).
Обществено мероприятие
Св. мчци Галактион и Епистима
Обществено мероприятие
Св. Павел, архиеп. Константинополски. Св. Клавдия
Обществено мероприятие
Именен ден на: Клавдия.
Обществено мероприятие
Архангелската задушница се прави в съботата преди Архангеловден. През последните десетилетия популярност придоби и другото ѝ название — Мъжка задушница, защото на този ден Българската православна църква почита душите на загиналите във войните българи. Тържествена служба, в присъствието на военни и политически лидери, се отслужва във Военното гробище в София.
Обществено мероприятие
Св. 33 мчци в Мелитин. Преп. Лазар Галисийски (Задушница — Архангелова)
Обществено мероприятие
Именен ден на: Ангел, Ангелина, Анджела, Анжела, Милен, Милена, Михаел, Михаела, Михаил, Михаила, Момчил, Пламен, Пламена, Радина, Радка, Радослав, Радослава, Радост, Радостина, Рая, Руслан, Руслана, Серафим, Ангелинка, Емил, Мика, Мико, Мила, Милан, Миле, Милица, Милка, Милко, Милчо, Михо, Мишел, Огнян, Райка, Райко, Райна, Райчо, Рангел, Рафаел, Рафаил, Раяна, Руси, Руска.
Обществено мероприятие
Празник от българския народен календар. Дата в обхвата: 08.11.2026 (неделя).
Обществено мероприятие
Професионален празник. Дата в обхвата: 08.11.2026. Основание: Архангеловден.
Обществено мероприятие
За първи път честван на 21 ноември 1924 г. (ст. стил, Архангеловден); прекъснат след 1943 г.; възобновен по предложение на Националния полицейски синдикат през 1994 г.
Обществено мероприятие
СВЕТЕЦЪТ. Според православното учение св. архангел Михаил е един от седемте първенствуващи ангели, стоящи винаги пред престола на Господ, и военачалник на цялото небесно воинство от ангели и архангели. Ангелите са Божии вестители — това е и значението на гръцката дума. Седемте архангела се разпределят по служение: Михаил представя Божието слово; Гавраил е носител на Божията сила; Рафаил е лечител на недъзите; Уриил — просветител на душите; Салафиил — молител и застъпник пред Бога; Иехудиил — прославящ Господа; Варахиил — подател на Божиите благословения. В Откровението на Йоан е описана битката на архангел Михаил и неговите ангели със седемглавия и десеторог Дракон, в резултат на която Змеят, наричан още Дявол или Сатана, е прогонен от Царството небесно. Светецът символизира тържеството на доброто, светлината и справедливостта; изобразява се с меч в ръка. МЯСТО В КАЛЕНДАРА. Денят на св. архангел Михаил е вторият по значимост есенен празник на Българската православна църква след Димитровден. Църквите, възприели новоюлианския календар, го отбелязват на 8 ноември; придържащите се към юлианския — на 21 ноември; в католицизма съответният празник е на 29 септември. НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИ. В народната традиция Михаил е не само водач на ангелите, а закрилник на човешките души и пазител на дома; наричан е и „душевадец“ — този, който отвежда душите в отвъдното. ОБРЕДИ. Празникът е свързан с организирането на семейни и родови служби, общоселски празници и събори. На много места се прави курбан в чест на архангел Михаил. Животното обикновено е мъжко — шиле или овен; главата и крайниците се варят цели и се кадят с тамян, а кожата винаги се дарява на църквата. На трапезата има жито, червено вино, варено овнешко или шилешко месо, пита и мед. В много семейства се пали свещ за здраве и се споменават имената на покойните близки. След тържествената служба в църква започват гостуванията на именниците. На третия ден след Архангеловден обикновено започват Вълчите празници, които на различни